Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад в Техеран. Снимка: Ройтерс

Президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад се закле пред парламента. Докато произнасяше клетвените думи, около сградата стотици хора организираха митинг, тъй като според тях резултатите от изборите на 12 юни са нагласени. Както съобщи Ей Би Си, словото на Ахмадинеджад е било изслушано от близо 240 законодатели в 290-местния парламент. Лидерът на опозицията Мир Хосейн Мусави и бившият президент Али Акбар Хашеми Рафсанджани не присъстваха в залата. Разцеплението сред иранското общество и елита все още е факт.

Водещите държави в света също възприемат по различен начин вътрешнополитическата ситуация в Иран. Ръководителите на САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Италия решиха да не поздравяват Ахмадинеджад по случай преизбирането му. Западни наблюдатели припомнят, че руският президент Дмитрий Медведев беше сред първите, изпратили приветствия, макар че наред с поздравитеот Москва Ахмадинеджад чу топли думи и от Пекин.

Иранският президент заяви, че ще даде отпор на “потисниците” на Иран, намеквайки за държавите от Запада, които отправят остри критики срещу ядрената програма на Ислямската република. Държавният глава увери, че вторият му четиригодишен мандат ще сложи начало на големи промени.

Експертите обаче не очакват резки промени в поведението на Ахмадинеджад. „Рейтингът му е нисък”, заяви Алексей Арбатов, ръководител на центъра по международна сигурност в Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките. “Курсът му вкара Иран в задънена улица. Той няма да промени линия си, още повече, че зад него стоят мощни сили - гвардейците на ислямската революция”, каза експертът. Арбатов обаче не изключва рано или късно Ахмадинеджад да бъде изтласкан на заден план от по-умерени сили, които ще се опитат да коригират политиката на Техеран, запазвайки президента като заплашителна алтернатива.

Вероятно Москва би трябвало да коригира политиката си, без да изчаква този момент. Защото представата, че Иран е регионална сила, която Русия би могла да използва за коз в отношенията със Запада, явно е погрешна. Всъщност стана така, че Иран използва Русия, за да разцепва “шесторката” (петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия), която се опитва по мирен път да премахне тревогите на международната общност във връзка с иранската ядрена програма.

Корекциите в линията на Москва не означават, че трябва да скъса отношенията с Иран. Техеран трябва да остане важен партньор на Русия.

Според официални данни, от 2000 година руско-иранската търговия нараства, като стокооборотът е увеличен над пет пъти. Прирастът му през 2008-ма в сравнение с предходната година възлиза на 12,1 процента. Обемът на търговията през миналата година наистина беше сравнително скромен - 3,7 милиарда долара; знае се обаче, че редица големи руски предприятия, работещи по договори с Иран, са пряко заинтересовани от развитие на връзките с Ислямската република. Сред тях са “Рособоронекспорт”, “Мегафон”, “КамАЗ”, Обединената авиостроителна корпорация, а също така “Атомстройекспорт” и “Газпром”.

Евентуалната по-последователна и по-принципна линия на Москва към Иран ще се впише в изискванията, които налага стратегическата задача пред Руската федерация -да предотврати разпространението на ядреното оръжие и същевременно да изключи употребата на сила срещу Иран. Русия не трябва да се меси във вътрешните работи на Иран. И все пак, изглежда е контрапродуктивно да залага на личните отношения с Ахмадинеджад. Развитие на контактите с по-умерените сили, засилване на международния дипломатически натиск върху режима в Техеран - такива мерки може би ще гарантират по-добре интересите на руския и на иранския народ. Неотдавнашните събития в Ислямската република, когато противниците на президента крещяха “Смърт за Русия!”, сочат, че голяма част от иранското население не одобрява застъпническата дейност на Москва в защита на правителството на Ахмадинеджад.

По БТА